Краят на кърменето… за втори път и може би завинаги!

Веднъж съм минала през това, но животът многократно ми показва, че нещата никога не стават по един и същи начин! Сега, с второто си дете, което е на две години и почти два месеца, спокойно мога да кажа, че повечето преживелици са само за мен, а не за него. Очаквах да е тежко, да го преживява, да плаче, да ме търси и какво ли още не! От лятото говорих, че в един момент ще свърши на мама млякото, ще стане гадно и няма да може Инката (Орлин така се нарича сам) да суче. Всичко минаваше само на приказки, той разказваше на околните какво щяло да стане, но си сучеше. Една есенна сутрин станах и реших, че сега е моментът.

Имам вълшебен еликсир от грейпфрут, намазах си малко гърдите, той опита и реши, че било гадно… и до там! Цял ден бях като в унес! Не знаех къде се намирам! Мислих си, че ме е жал за детето, но го виждах как си играе, не ме търси, като се присети, и то ако нещо се е ударил или е разстроен, идва при мен, но веднага се сеща, че е гадно, и си пийва вода. За първи път от 4 години не приспивам дете на обяд! Просто си заспа! Толкова ми беше тежко на душата, че няма как да го изразя с думи! Явно не ме е било жал за детето, а за мен самата! Не съм се съмнявала в решението си, радвам се, че детето ми е спокойно, но… някак си като че ли нещо много голямо ми се случи без да съм готова психически за него. След първата нощ без кърма, Орлин (който спа цяла нощ!) се събуди и, лежейки до мен, ме погледна и каза: „Циците го`чат, Инката п`ачи!“ Аз, видимо притеснена, му отвърнах, че няма защо да плаче и че ще го гушкам много, а той просто каза: „ Доб`е, няма п`ачи!“ Стана и отиде да си играе. Като че ли му казах, че не съм направила сок и няма какво да пие сега.

При първото ми отбиване бях бременна и не усетих подобни чувства, но сега… Още в началото на кърмаческия си стаж си бях представила какво ще е, като спра да кърмя, и се бях уплашила, че един ден това ще се случи! Имало е защо! Не очаквам всеки, който прочете тази статия да ме разбере, но знам, че има други като мен, за които това ще е също толкова важен момент, както и самото началото на кърменето. Винаги са сучели на поискване и двете ми деца, по вяско време на денонощието, не съм се отделяла от тях за повече от няколко часа и може би затова е толкова важен този момент, не знам… Не се и опитвам да разбера всичко! Просто споделям за тези, на кито престои да се случи нещо подобно! Кърмачката не трябва да забравя, че кърменето е двустранен процес и еднакво важен за двете страни! Подготовката за края на кърменето не трябва да е изцяло съсредоточена върху това как ще се почувства детето, а е добре майката да обърне внимание и на себе си, да се подготви психически за този момент, за да го преживее по-лесно. Няма как да намерите съчувствие и разбиране от тези около вас (с малки изключения на жени в същото положени). Няма да има кой да ви успокоява, нито да пита как го преживявате вие! Всеки ще се интересува само от детето и неговите емоции. И това е нормално, не може да се сърдим на никого, защото няма как някой да изпита всичко това вместо вас! Връзката, която създаваме с децата си, е наистина дълбока и незаменима! Учудвам се колко прозорливи са децата и сякаш Орлин е единственият, който ме разбира истински. Вчера, след като се беше присетил отново за циците и веднага след това поиска вода (явно майка му е била стабилна подвижна чешма, имайки предвид количеството на водата, което започна да пие 🙂 ), аз клякам до него, за да му подам чашата, а той ме погалва по главата, докато си взима чашката с вода. В очите му прочетох – той наистина е единственият, който ме разбра на сто процента, и в неговия жест аз усетих всичките успокоителни думи, от които имах нужда! Нито един миг от тези две години и повече кърмене не е пропилян!

Автор: Божана Михайлова

Снимка: Божана Михайлова


VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 8.0/10 (6 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: +11 (from 11 votes)
Краят на кърменето… за втори път и може би завинаги!, 8.0 out of 10 based on 6 ratings

Вашият коментар