Глинените съдове – трябва ли да се използват?

Темата за съдовете за готвене и за това какво трябва или не трябва да ползваме в домакинството си, за да се предпазим от допълнително тровене, е обект на проучванията ни и може да я очаквате скоро. Сега ще ви обърнем внимание специално на глинените съдове и на това какви да изберете, как да ги ползвате и съответно съхранявате.

Глината от векове се използва за съдове, в които се приготвя и съхранява храната. Грънчарите в миналото са използвали каквато глина имат на разположение в зависимост от това къде по света живеят. Природата е необятна в своята пълнота и никой не би могъл на сто процента да каже какво точно съдържал глиненият съд, тъй като трябвало да се изследва всеки един поотделно. Дори и най-ниско качествената червена глина обаче е подходяща за печене при ниска температура и е използвана за направата на първите глинени съдове. Глините обикновено са съдържали песъчинки, черупки или различни груби частици, което позволявало свободното изпаряване на водата, предпазвало от свиването по времена охлаждане и съответно от напукване.

В историята на страната ни вкусният гювеч е традиционно любим в много семейства и предпочитан при големите такива или на празници, когато всички са около трапезата. Възникват обаче редица въпроси, основно свързани с това, че някои типове съдове са със съдържание на олово!

Дали гювечът трябва да е гледжосан, или не?

• Има такива, които не се гледжосват, нямат шарки, но при ползването им трябва много да се внимава. Преди да се готви, трябва да сенакиснат във вода, за да поеме самият съд влажността, която му е необходима. В противен случай ще изтегли от гозбата всичката вода по време на готвенето и яденето ще остане сухо. Този тип гювечи обаче се смятат за най-здравословни, защото поради факта, че не са допълнително обработвани, се счита, че не съдържат олово. Те са много добър избор за готвене, като в момента на българския пазар има два вида такива. Едните са изцяло от глина, а другите са с незалепващо керамично покритие. Глинените са доста тежки, разпределят равномерно топлината и обикновено храната залепва по тях. Тези с керамично покритие са леки за ползване, но имат допълнителен незалепващ слой върху керамиката, който се износва с течение на времето. Освен това относно вторите трябва да се избира такива без шарки, бели на цвят, за да се спестят допълнителните химикали.

• По-широко разпространени са гледжосаните гювечи, тъй като те са по-удобни за употреба, по-издръжливи, а и с по-красив външен вид. Но! Най-важното е да се проследи откъде е закупен и какво съдържа съдът. Ако в процеса на емайлиране на глинения съд е използвано олово, според някои източници може да се отдели в храната. Според други съставът на оловото е такъв, че това е невъзможно или става в количества, в които не е притеснително за организма. Проблемът обаче е, че глинените съдове не са единственото място, откъдето се тровим с олово. Оттам идва и моментът с натрупването – ако можем да си спестим нещо, защо да не го направим. От друга страна организмът ни е устроен така, че да може да се справя с натравянията в малки степени, особено ако ядем подходяща храна. За да се избегне токсичността от олово се препоръчва по-голяма консумация на храни, богати на калций, защото калцият и оловото се абсорбират по еднакъв начин, но ако има избор, организмът ни предпочита калция и изхвърля оловото.

За всеки един тип глинени съдове важи златното правило – студен съд в студена фурна! В противен случай вероятността да се напука съдът е огромна. Друго много важно правило е да се пече на ниски температури за по-дълго време с постепенно загряване. Освен това храната е добре да не се съхранява вътре, заради покритието, ако не сте сигурни в съда си.В България има една известна марка, за която се твърди, че няма олово в гледжосаните глинени съдове, но не е на сто процента проверено, за съжаление. Преди време един дядо на сергия за глинени съдове ми сподели, че правели проверки на съдовете специално за олово. Това малко ме изненада, като се има предвид несериозното отношение към доста неща в България, но всичко е само на доверие. По принцип някои твърдят, че по-старите глинени съдове са по-опасните, но… Оттук ми идва наум и още една идея. За тези от вас, които не могат да живеят в неизвестност, има още един вариант – тест за олово за домашна употреба. Не съм ги срещала тук, но почуждите сайтове има и може да си поръчате. Те са специално за твърди повърхности и с тях е възможно много лесно да се изследва всичко – от съдовете, до детските играчки или стените на по-старите боядисани къщи например.

Като заключение ще ви обърна внимание на още един факт – глинените съдове се използват много по българските земи, но не са регистрирани случаи на полудяване, до което хората биха стигнали, ако се пренасити организма с олово. За сравнение – доказано е, че четири експедиции до Северния полюс напълно полудяват, тай като ядат само консерви, от които се отделя опасният химикал. В древен Рим оловото е предпоставка за масово натравяне, тъй като тръбите, по които тече водата са от олово. Сами си направете изводите доколко са вредни традиционните глинени съдове и дали да ги ползвате!

Написано за списание „Органично“.

Автор: Божана Михайлова


VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 9.5/10 (2 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: +1 (from 1 vote)
Глинените съдове – трябва ли да се използват?, 9.5 out of 10 based on 2 ratings

Вашият коментар