Етеричните масла

Етеричните масла са сложни смеси от различни органични съединения. Притежават характерна миризма и са летливи. Те са твърде различни от тлъстите масла (мазнините), с които нямат нищо общо в химично отношение. Основната част от съединенията, които влизат в състава на етеричните масла, са от групата на терпените, които имат изопреноидна структура. В етеричните масла са установени само два класа терпеноиди — монотерпени и сесквитерпени. Наред с терпените в много етерични масла се съдържат и други алифатни и ароматни съединения — най-често производни на фенилпропана. Терпеноидите в етеричните масла са въглеводороди или техни кислородни производни — алкохоли, алдехиди, кетони, киселини, феноли, естери и лактони. Повечето от терпените са течности, но сред тях има и кристални вещества, които са разтворени в етеричното масло. Терпените могат да бъдат ациклични   (алифатни)   и   циклични   (хидроароматни)   съединения.

В състава на едно етерично масло обикновено влизат десетки различни съединения, но най-често едно от тях е основно и се съдържа в по-значително количество _ понякога и над 50%. Например в ментовото масло основно съединение е ментолът, в анасоновото — анстолът и т. н. От етеричните масла досега са изолирани над 500 различни съединения.

Етеричните масла са много широко разпространени в растенията. Те са характерни за редица родове и за някои семейства, например Борови, Хвойнови, Лаврови, Седефчеви,   Сенникоцветни,   Устноцветни,   Сложноцветни   и   др.   В   растителните тъкани етеричните масла са разположени в специални етерично-маслени клетки (сем. Лаврови) или в междуклетъчни вместилища от различен тип (сем. Борови, сем. Сенникоцветни и сем. Седефчеви). В представителите на сем. Устноцветни и сем. Сложноцветни етеричното масло с продуцира от външни епидермални жлези и се натрупва между клетъчната обвивка и кутикулата. Различните органи на едно и също растение най-често съдържат етерично масло с еднакъв състав, но са познати и някои изключения.

В етеричните масла се съдържат вещества с твърде разнообразни фармакологично действие,  но лечебният ефект най-често зависи  от основните съставки.

Етерично-маслените растения и етеричните масла, които се съдържат в тях, намират приложение при лечението на различни заболявания. От твърде широкия спектър на действие, което имат етеричните масла, ще бъдат посочени само най-основните типове:

1. Противовъзпалителното действие      е   характерно   главно   за етеричните   масла,   съдържащи   азулени,   като   напр.   етеричното   масло   на   лайката, белия равнец, белия пелин и др.
2. Отхрачващото действие     е    характерно    за    етеричните    масла, които се съдържат в плодовете на някои растения от сем. Сенникоцветни, напр. анасон, резене и др., а също и в представители на сем. Устноцветни, напр. мащерка, риган  и др.  С  отхрачващо  действие са  и етеричните масла,  съдържащи цинеол,  напр. евкалиптовото масло. Те имат пряко действие върху лигавицата  на  дихателните  пътища, тъй  като се излъчват през  белите дробове,  като увеличават  бронхиалната  секреция и облекчават отхрачването. Освен  това фенолните съставки проявяват  и  антисептичен ефект.
3. Диуретичното действие е характерно за някои етерични масла, които дразнят   бъбречните   каналчета   и   предизвикват   увеличаване   на   отделената   урина. С такъв  ефект е етеричното  масло  на  хвойновите  шишарки  и  плодовете  на  магданоза.  Трябва  да  се  има  пред  вид, че  по-големи дози  могат да  предизвикват  хематурия или анурия.
4. Спазмолитично действие    имат   етеричните   масла   от   много   растения, напр. цветовете на лайката, плодовете на кима, кориандъра и резенето, коренищата на акоруса и др. На това действие се дължи благоприятният ефект при сто-машно-чревни   заболявания,   придружени  с   колики   и   болки.
5. Антисептичното действие    е   характерно   за   етеричните    масла, съдържащи  в  поголеми  количества  фенолони  съединения,  като напр.  евгенол  в  карамфиловото масло, тимол в  мащерката  и много др. Дезинфекционното действие  на разтвори от тези етерични масла е еднакво по сила с разтвор на фенол, имащ същата концентрация.
6. Жлъчегонно действие   е  установено  за  етеричните  масла  на   ментата,  ряпата и др.  За някои  съставки  на  етеричните  масла,  като  борнеол,    фенхон, пинен и терпинеол, също е доказано жлъчегонно действие.
7. Карминативното действие    е   присъщо   на   редица   етерично-маслени  растения  от  сем.   Сенникоцветни,  напр.  кимион,  анасон,  резене,  кориандър,  копър и др.
8. Успокояващото действие    е   характерно   за   етеричното   масло   на дилянката,   маточината,   лавандулата,   лайката   и   др.
9. Противоглистното действие    е   характерно   за   етеричното   масло на  сантониновия  пелин и противоглистния хеноподий,  а също и за етерични масла,  съдържащи   туйон,   като   напр.   от  вратига   и   др.  Туйонът  е  силно   токсичен   и затова  приложението   при   деца    на   етерично-маслени    растения,   съдържащи  туйон, трябва да се избягва.
10. Дразнещи кожата   и предизвикващи зачервяване  са  етеричните масла,  които  съдържат  като  главни  съставки   пинен   и  лимонен   (терпентиново  масло) или  камфора,  борнеол  и  цинеол.   Зачервяване  на   кожата   предизвиква   и  етеричното масло  на  синаповото  семе. Тези етерични  масла  се  предписват  за  външна  употреба при ревматизъм, невралгии.
11. Дразнещото действие   на  някои  етерични  масла  върху лигавицата на  устата  и  храносмилателния  тракт засилва  слюнчената  и  стомашната  секреция,  с което  се подобрява  храносмилането.  На  това   действие се  дължи  употребата   на   редица    етерично-маслени    растения    като    подправки     (канела,  карамфил,  джоджен и др.).

Етеричните масла намират голямо приложение и като ароматизиращи средства за подобряване вкуса и аромата на лекарствени препарати и хранителни продукти. Някои етерични масла, като лавандуловото, розовото, лайкового, ментовото, здравецовото и др., имат много голямо значение за парфюмерията и козметиката.