Blog

Малката революция в храненето настъпва още през 19 век, когато Максмилиан Оскар Бейрчър-Бенър – швейцарски лекар и пионер в хранителните изследвания, открива силата на суровата храна. Той използва балансирана диета от сурови плодове и зеленчуци, за да лекува свои пациенти, което силно противоречи на общоприетите вярвания в края на 19-ти век.

Maximilian Oskar Bircher-Benner е роден през август 1867 година и умира през януари 1939 година. Открива, че е болен от лека форма на жълтеница и решава да излекува себе си без медикаменти. Прави опити върху себе си със сурови ябълки. След това лекува свои близки и в последствие пациенти.  Най-известен става с изобретяването на мюслито, въпреки че неговото изобретение се различава значително от това, което днес е известно под същото име.

Бенър променя хранителните навици на края на 19 век, като вместо много месо и бял хляб, той апелира консумирането на плодове, зеленчуци и ядки. Неговите идеи за здравословен живот не включват само храненето, но и почти спартанска физическа дисциплина. В неговия санаториум пациентите са длъжни да спазват точно определен режим на живот, който включва ранно лягане, около 21 часа, физическа подготовка и активна работа в градината. Теорията му на живот се основава на хармонията между хората и природата. За някои от идеите си е черпил вдъхновение от живота на пастирите по швейцарските Алпи, които са живеели прост и здравословен начин на живот. Според Бенър храната не трябва да бъде просто средство, което да задоволява глада, а по-важното е, че тя може да бъде средство за лечение или най-важното –  да пази здравето на тялото.

Оригинална рецепта от д-р Бенър за неговото мюсли:

Продукти:

 2-3 малки ябълки или 1 голяма, небелена + сърцевината

 1 супена лъжица овесени ядки – дванадесет часа предварително накиснати в три лъжици вода

 1 супена лъжица настъргани лешници и бадеми

 1 супена лъжица подсладено кондензирано мляко

 Мед или захар

 Сок от половин лимон

Приготвяне:

Всичко се смесва в една купа, но най-важното е, че се приготвя непосредствено преди ядене.

Важно!

Препоръчва се като закуска или първо ядене, но никога като десерт!

Ябълката е основна част от мюслито на Бенър!

Днес д-р Андрес Бейчър, внук на Бенър,  е убеден в силата на здравата философска мисъл на дядо си, затова той построява на Женевското езеро нова клиника, където да насърчава и да поддържа здравето на хората в един свят на бързо хранене, бедствия и катастрофи!

Какво трябва да знаем за отравянето с гъби?

• Симптомите на отравяне с гъби може да бъдат отложени до 12 часа, а понякога и повече.

• Симптомите на някои отровни гъби може да изглежда, че са изчезнали, но токсинът ще остане в системата на организма ви.  Дни по-късно нещата могат да бъдат много лоши.  Когато опитвате нова гъба, е добре винаги да имате в хладилника си сурова от същите за проба!

• Ежедневното боравене с отровни гъби няма да ви нарани (например, ако просто събирате непозната гъба, която ще разгледате по-късно), но могат да замърсят други гъби като ги събирате на общо място. Дръжте различните видове гъби опаковани поотделно в кошницата или на мястото, на което ги събирате.

• Дори популярни храни може да предизвикат алергична реакция или чувствителност при някои хора и няма начин да се знае предварително кога ще се случи това.  Яжте малко количество (само две или три хапки) от гъбите първия път, когато ги пробвате.

• Значителен брой от гъбните отравяния възникват, когато се ядат случайно отровни гъби, които приличат на неотровни такива. Ако не сте сигурни, по-добре не яжте!

• Няма „антидоти“ за отравяне с гъби. В болницата лекуват щетите от токсините!

 Проявявайте повече предпазливост! В подобен случай тя никога не е излишна!

[youtube id=“kS9akJRC0Is“]

Белите черници се появяват в края на пролетта и през летните месеци. Те могат да бъдат класифицирани като Супер храна, тъй като са много богати на витамин С и антоцианини, които им дават розово-лилав цвят. Белите черници притежават висока концентрация на ресвератрол. Този мощен антиоксидант е естественият атнибиотик, който растенията произвеждат в борбата срещу бактериите. У човешкия организъм той блокира свободните радикали, забавя процеса на стареене и намалява риска от инфаркт. 100 г бели черници доставят 61% от препоръчителната дневна доза витамин C, който също действа противовъзпалително. Богати са и на желязо, с което подпомагат насищането на кръвта с кислород, повишават издръжливостта и предпазват от анемия.

Белите черници, или Morus Alba, са произлезли от Китай, където са били отглеждани специално заради техните листа, които се използват като храна за копринените буби. Връзката между Бялата черница и коприната датира още от преди 4000 година.

Богатството на черниците:

Едно ново проучване от университета в Колорадо – Център за борба с рака, показва, че горчивият сок от пъпеш ограничава възможността за рак на панкреаса.

Резултатите от проучването са публикувани в списание Carcinogenesis.

Преди три години изследователите показват ефекта от горчив пъпешов екстракт върху клетки на рак на гърдата, но след това изследванията отиват много по-далеч.
Голяма част от хората по света особено в азиатските страни го консумират вече в количества. Учените показват, че екстрактът се отразява на глюкозния метаболизъм и убива клетките, причинители на злокобната болест. Ракът на панкреаса обикновено се предхожда от диабет и горчивият пъпешов сок е противопоказен за осъществяване на диабет тип II. Той е бил използван в продължение на векове в народната лекарства от Китай и Индия за борба с диабета. Учените се чудят какво ще се случи, ако отстранят диабета от уравнението и директно разгледат връзката между рака на панкреаса и горчивия пъпеш. Резултатът е промяна в метаболитните състояния на панкреатичните ракови клетки и активиране на АМР-активиран протеин киназа – ензим, който показва ниски нива на енергия в клетките.

Горчивият пъпеш също регулира секрецията на инсулин от бета клетките на панкреаса. При изследвания, направени върху мишки, в сравнение с контролната група, мишките, хранени с горчивия сок от пъпеш са 60% по-малко вероятно да развият рак на панкреаса.

Много изследователи, търсещи нови лекарства, искат да открият възможност, при която да осигурят на раковите клетки способността да се снабдят с енергия, а тук има естествено съединение, което може да направи точно това.

Mлякото от коноп е изключително питателна и вкусна алтернатива на кравето мляко, тъй като доставя на организма основни хранителни вещества без да вреди. За някои хора това е етичен избор, за да не пият мляко от животни, за други изборът е продиктуван от непоносимостта към млечните продукти, за трети – просто осъзнат личен избор. За тези, които търсят алтернативи на кравето мляко по независимо какви причини, конопеното мляко е една опция, която задължително трябва да имате предвид.

Конопеното мляко е веган продукт, произведен от смес от конопено семе и вода. Сместа осигурява кремообразна текстура с приятен вкус. За разлика от кравето мляко, конопеното мляко е лесно за усвояване на организма и не предизвиква никакви здравословни проблеми.

На въпроса дали млякото от коноп е направено от марихуана, отговорът е твърдо НЕ! То се произвежда от семената на растението коноп, което законно расте и се продава в различни страни по света. В България също спокойно може да си закупите семена от коноп и сами да си направите млякото.

Растението коноп, включително и неговите семена може да се нарече мощен удар, когато става дума за хранене. В една чаша конопено мляко можете да намерите 900мг Омега-3 мастни киселини 2800мг Omega-6 мастни киселини, всички 10 незаменими аминокиселини, 4 грама протеин, витамини А, Е, В-12,  фолиева киселина, магнезий, желязо, калий и още много полезни вещества. Конопеното мляко е чудесен източник на протеини, питателно е, източник е и на аминокиселини, т. е. то съдържа всички основни хранителни вещества за здравословен режим на хранене и за укрепването на имунната система.

Рецепта за конопено мляко:

Необходими продукти:

• 2 супени лъжици обелени конопени семена;
• 250 мл вода или 1 чаша.

Прибавете всичко в шейкър и миксирайте.

Снимка: http://www.thecurvyvegan.com

Според Ал. Наумов – ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия, лененото семе съдържа до 45 % масло, в което частта на омега-3 достига 55-60 %, омега-6 – до 15 %, омега-9 – 10 % и само 10 % на наситените мазнини. Той казва, че природата обикновено се стреми да защити от окисляването на кислорода мастните киселини, необходими за зародиша, добавяйки в семето антиоксиданти (вит. А, Е, С). В 100 гр. ленено семе се съдържа 120 мг. витамин Е. Налага се впечатлението, че основната роля на този витамин в живите организми е защитата на “незаменимите”. Семената са много богати на белтъчини – до 23 %. В месото има само 17-18 %. При това белтъчините съдържат 18 от 22-те човешки аминокиселини. И което е особено, но извънредно важно – всичките 9 “незаменими”, т. е. тези, които не могат да синтезират клетките на човека! Въглеводородът е само до 13 %! Направо идеален продукт за отслабване. Освен указания по-горе витамин Е, в ленените семена могат да се намерят витамините – А, В1, В3, В6. И цял букет от микроелементи – цинк, мед, манган, магнезий, хром, желязо, бор и др. Лененото семе се продава в аптеките и отдавна се използва в медицината, но за съжаление се използват само част от неговите достойнства. Според Наумов преди употреба механически трябва да се разруши обвивката на семето например с помощта на кафемелачка. И ако след това го добавите към мляко – вие ще получите не скъп, но буквално  скъпоценен за вашия организъм продукт. (http://www.nanocom-bg.com)

Смилането на семенцата е особено важно! Трябва да се знае, че организъмът не може да усвои Омегите (Омега-3, Омега-6 и Омега-9), ако лененото семе е цяло. Трябва да бъде счукано, смляно или поне сцепено на две, за да се извлекат оттам Омегите. В противен случай те просто преминават през червата без да вършат никаква работа. Смляното ленено семе не е задължително да се държи в хладилник, защото запазва качествата си до шест месеца на стайна температура. То съдържа лигнани, които са мощни естествени антиоксиданти и съответно дори в печива, съдържаши смляно ленено семе се запазват активни Омега-3. Лененото олио обаче трябва да се държи на студено след отварянето му, защото то не съдържа естествените антиоксиданти, които са в цялото смляно ленено семе.

Смляното ленено семе се взима в количество не повече от 1-2 супени лъжици на ден!

Бъдете внимателни с всяка подробност при консумацията! За да има резултат или да не ви навреди, трябва да спазвате указанията!

Снимка: http://www.flaxfarm.co.uk