Когато хората се разболеят, обикновени гледат на Болестта като на нещо лошо и неприятно, като на нещо което трябва да изтърпят и от което търябва да се отърват по някакъв начин. Чувствата, които ги обземат по отношение на Болестта, са злоба и ненавист и те обикновено казват за нея “ От къде ми дойде тази болест на главата?“ или „Точно на мен ли се падна да се разболея?“, „Точно сега ли трябваше да се разболея?“.
Както вече знаем, човек има проблеми със собственото си Здраве, когато наруши Хармонията в себе си и с Вселената, т.е., ако позволи да има лоши мисли, емоции и дела. Така той сам създава условия за появата на Болестта, предизвиква я и появата й в живота му става закономерно.
Болестта е знак, че нещо не е нарред и, че нещо сме сбъркали- преди появата й.
Болестта е приятел, който идва, за да ни каже, че сме допуснали грешка или поредица от грешки. Приятел, който идва да ни посъветва да спрем и да се замислим върху това къде, кога и как сме допуснали тези грешки и да ги оправим.
Болестта в крайна сметка е Учител, който идва, за да ни научи да не допускаме повече такива грешки. Да ни научи, че не можем да допускаме да имаме лоши мисли, емоции и дела и това да остане без последствия. Да ни научи, че не можем да нарушаваме Хармонията вътре в нас , с другите и с Вселената и това да остане ненаказано.
Обикновено човек обаче не се замисля върху тези неща. Той страда от болестите и обвинява за това лекарите, здравната реформа, лошото време, течението, на което е стоял, безпаричието, правителството и кого ли още не. Всички са виновни за неговата болест, само не и той. Винаги търси причина извън себе си. Естествено не я и намира. Тя не е там! Тя е в него. Трябва да погледнете в себе си и там ще намерите причина за собственото си Здраве. Там ще намерите и лекарството. И сам ще си помогнете. Никой друг не може да стори това вместо него. Временно успокояване на проблема е възможно, но трайно лечение-не, ако не се премахне причината.
За да бъде човек здрав, трябва да приеме болестта като знак, като Учител, като приятел, който е дошъл да му каже, че е допуснал грешка, да му помогне да се замисли и поправи грешката си. Човек не трябва да изпитва злоба към болестта,а Любов. Да, да приеме болестта с Любов, защото е дошла да му помогне, да му даде урок и да й благодари за това, т.е. да благодари на Учителя за помощта иу съдействието.
Ако човек не разбере това и не го направи, Болестта ще идва многократно да чука на неговата врата и да напомня за себе си. Дотогава, докато не се замисли върху това, което става, върху причините, които пораждат болестта му.
Рано или късно този ден идва.
При едни по-рано, а при други по-късно.
Въпрос на израстване.
Станчо Станев, „Канон за Здравето“